Начало Знание Езици Кратка френска граматика - Наклонения, времена и нелични форми на глагола
03 | 09 | 2014
Кратка френска граматика - Наклонения, времена и нелични форми на глагола Печат
Написано от Francais   
Сряда, 10 Април 2013 14:26
Съдържание на статията
Кратка френска граматика - Наклонения, времена и нелични форми на глагола
passé composé
imparfait de l'indicatif
plus-que-parfait de l'indicatif
passé simple
futur simple
futur antérieur
conditionnel
subjonctif
impératif
infinitif
participe
Всички страници

Кратка френска граматика - Наклонения, времена и нелични форми на глагола

 

10. Наклонения, времена и нелични форми на глагола

 

Във френския език глаголите се изменят по лице и число в четири наклонения: изявително (indicatif), условно (conditionel), подчинително (subjonctif) и повелително (impératif). Към неличните форми на глагола се отнасят причастията (participe passé и participe présent) и неопределената форма на глагола (infinitif).

 

10.1.Изявително наклонение

Основните форми на изявителното наклонение са:

-présent за изразяване на сегашно време;

-passé composé, imparfait, plus-que-parfait, passé simple за изразяване на минало време;

-future simple и futur antérieur за изразяване на бъдеще време.

 

10.1.1.Présent de l'indicatif (сегашно време на изявителното наклонение)

В présent de l'indicatif се проявяват особеностите на отделните типове спрежения на глаголите.

Глаголи от I ва и II ра групи:

 

I ва група (правилни глаголи на -er)

II ра група (правилни глаголи на -ir)

Окончания

parler (говоря)

Окончания

finir (свършвам)

-e

je parle

-s

je finis

-es

tu parles

-s

tu finis

-e

il/elle parle

-t

il/elle finit

-ons

nous parlons

-ons

nous finissons

-ez

vous parlez

-ez

vous finissez

-ent

ils/elles parlent

-ent

ils/elles finissent

 

III та група (неправилни глаголи)

Глаголите от трета група в сегашно време се спрягат по следните типове:

 

Окончания

venir / vendre

Окончания

ouvrir

Окончания

pouvoir (мога)

-s

je viens/vends

-e

j'ouvre

-x

je peux

-s

tu viens/vends

-es

tu ouvres

-x

tu peux

t/d*

il/elle vient/vend

-e

il/elle ouvre

-t

il/elle peut

-ons

nous venons/vendons

-ons

nous ouvrons

-ons

nous pouvons

-ez

vous venez/vendez

-ez

vous ouvrez

-ez

vous pouvez

-ent

ils/elles vennent/vendent

-ent

ils/elles ouvrent

-ent

ils/elles peuvent

* На -d завършват глаголи на -andre/-endre/-ondre и на -erdre/-ordre

 

При много глаголи от III-та група настъпват изменение в корена на глагола, като съществуват над 60 различни типа на спрежение.

Présent de l'indicatif на спомагателните глаголи

 

avoir (имам)

être ( съм)

j'

ai

je

suis

tu

as

tu

es

il/elle

a

il/elle

est

nous

avons

nous

sommes

vous

avez

vous

êtes

ils/elles

ont

ils/elles

sont

 

Présent de l'indicatif се употребява за изразяване на действия, които:

-се извършват в настоящето:

Delphine prépare un couscous pour ce soir.

Делфина готви кускус за вечеря.

 

NB!

За изразяване на действие, извършвано непосредствено в момента на говоренето, се използва конструкцията:

présent de l'indicatif на глагола être + en train de + infinitif на основния глагол

 

-се отнасят към миналото, настоящето и бъдещето (при обобщения):

Nous mangeons du poisson deux fois par semaine. Et vous?

Ние ядем риба два пъти в седмицата. А вие?

 

-се извършват в недалечно бъдеще:

Son voisin déménage demain.

Неговият / нейният съсед се мести утре.

 

Présent de l'indicatif също така се използва за изразяване на сегашно и бъдеще време при наличие на подчинено изречение със съюза si (ако), когато в главното изречение се използва futur simple (вж. 10.1.6.):

Si Valentin est là, nous irons ensamble au cinema.

Ако Валентин е там / тук, ще отидем заедно на кино.

Si j'ai le temps, je t'enverrai une carte postale.

Ако имам време, ще ти изпратя пощенска картичка.

 


 

10.1.2. Passé composé (сложно минало време)

Образуване на passé composé:

présent de l'indicatif на глагола avoir/être + particpe passé на смисловия глагол

 

chanter (пея)
(с глагола avoir)
venir (идвам; пристигам)
(с глагола être)

j'

ai

chanté

je

suis

venu(e)

tu

as

chanté

tu

es

venu(e)

il / elle

a

chanté

il / elle

est

venu(e)

nous

avons

chanté

nous

sommes

venu(e)s

vous

avez

chanté

vous

êtes

venu(e)s

ils / elles

ont

chanté

ils / elles

sont

venu(e)s



Passé composé на спомагателните глаголи (с глагола avoir):

avoir (имам) être (съм)

j'

ai

eu

j'

ai

été

tu

as

eu

tu

as

été

il / elle

a

eu

il / elle

a

été

nous

avons

eu

nous

avons

été

vous

avez

eu

vous

avez

été

ils / elles

ont

eu

ils / elles

ont

été

 

Passé composé се употребява за изразяване на действие, завършило в миналото, когато:

-резултата се отнася до настоящето:

Il a plu toute la niut et la terasse est trempée.

Цяла нощ валя дъжд и терасата е мокра.

 

-извършва се заедно с други действия в миналото, при последователно протичащи събития:

David est rentré à 18 heures. Il est allé faire un jogging, puis il a pris une douche et il a préparé son dîner.

Давид се върна в 18 часа. Той отиде да потича, след това си взе душ и си приготви вечеря.

 

-действието е станало отдавна (в разговорната реч вместо passé simple):

Napoléon est mort en exil à Saint-Hélène en 1821.

Наполеон е умрял на остров Света Елена през 1821 година.

 

NB!

За изразяване на току що приключило действие, във френският език съществува формата passé récent, което се формира според правилото:

présent de l'indicatif на глагола venir + de + infinitif на спрегаемия глагол

Son père vient (juste) de sortir de l'hôpital.

Баща му току що излезе от болницата.

 


 

10.1.3. Imperfait de l'indicatif (минало несвършено време на изявителното наклонение)

Imperfait de l'indicatif се образува от корена на глагола за 1-во лице множествено число в présent de l'indicatif и съответно окончание, което е еднотипно за глаголите от различните групи.

Окончания

prendre (вземам)
(nous prendons)

avoir (имам)
(nous avons)

être (съм)
(vous êtes !!!)

-ais

je

prendais

j'avais

j'étais

-ais

tu

prendais

tu

avais

tu

étais

-ait

il /elle

prendait

il /elle

avait

il /elle

était

-ions

nous

prendions

nous

avions

nous

étions

-iez

vous

prendiez

vous

aviez

vous

étiez

-aient

ils / elles

prendaient

ils / elles

avaient

ils / elles

étaient

 

Imparfait de l'indicatif се използва за изразяване на незавършено или повтарящо се действие в миналото, както и за указване на обстоятелства, на фона на които се извършва действието:

Il faisait un temps superbe et seul la bruit de la mer nous tenait évaillés.

Времето беше прекрасно и само вълнението на морето предизвикваше нашето безпокойство.

Quand ils habitaient à Paris, ils partaient tous les week-ends.

Когато живееха в Париж, те винаги заминаваха през уикендите.

 

NB!

Действие, завършило в миналото, се изразява чрез passé composé:

Lorsque Vincent est venu nous rejoindre, nous sommes allés nous promener sur la plage.

Когато при нас дойде Венсан, ние отидохме да се разходим на плажа.

 

Imparfait de l'indicatif също така се използва в условни добавни изречение със съюза si (ако), когато в главното изречение се използва conditionnel présent (вж.10.2.):

Si tu partais plus tôt, il y aurait moin d'encombrements.

Ако беше тръгнал по-рано, нямаше да има такова задръстване.

 


 

10.1.4. Plus-que-parfait de l'indicatif

Plus-que-parfait de l'indicatif се образува от формата за Imparfait de l'indicatif на глагола avoir/être и Participe passé на смисловия глагол.

 

Imparfait de l'indicatif на глагола avoir / être + particpe passé на спрегаемия глагол

 

travailler (работя)
(с глагола avoir)
aller (отивам; вървя)
(с глагола être)

j'

avais

travaillé

j'

étais

allé(e)

tu

avais

travaillé

tu

étais

allé(e)

il / elle

avait

travaillé

il / elle

était

allé(e)

nous

avions

travaillé

nous

étions

allé(e)s

vous

aviez

travaillé

vous

étiez

allé(e)s

ils / elles

avaient

travaillé

ils / elles

étaient

allé(e)s

 

Plus-que-parfait de l'indicatif на спомагателните глаголи.

avoir (имам) être (съм)

j'

avais

eu

j'

avais

été

tu

avais

eu

tu

avais

été

il / elle

avait

eu

il / elle

avait

été

nous

avions

eu

nous

avions

été

vous

aviez

eu

vous

aviez

été

ils / elles

avaient

eu

ils / elles

avaient

été

 

Plus-que-parfait de l'indicatif се употребява за изразяване на минало действие, което е извършено преди друго действие в миналото.

Alice a raconté / raconta qu'elle avait vécu au Canada.

Алис разказа, че (преди) е живяла в Канада.

 

Plus-que-parfait de l'indicatif също така се използва и в подчинени изречения със съюза si (ако), когато в главното изречение се използва conditionnel passé (вж.10.2).

Si cette mesure avait été pris à temp, on aurait pu éviter nouvelle hausse du chômage.

Ако тази мярка беше взета по-рано, ръстът на безработицата можеше да бъде избегнат.

 


 

10.1.5. Passé simple (просто минало време)

Правилните глаголи образуват passé simple от инфинитива на глагола без окончанията -er / -ir и с добавяне на съответно окончание за лице и число.

І ва група (правилни глаголи на -er)

ІІ ра група (правилни глаголи на -ir)

Окончания

jou-er

играя

Окончания

fin-ir

свършвам

-ai

je

jouai

-is

je

finis

-as

tu

jouas

-is

tu

finis

-a

il / elle

joua

-it

il / elle

finit

-âmes

nous

jouâmes

-îmes

nous

finîmes

-âtes

vous

jouâtes

-îtes

vous

finîtes

-èrent

ils / elles

jouèrent

-irent

ils / elles

finirent

 

ІІІ та група (неправилни глаголи)

Окончания

part-ir

заминавам

Окончания

voul-oir

искам

-is

je

partis

-us

je

voulus

-is

tu

partis

-us

tu

voulus

-it

il / elle

partit

-ut

il / elle

voulut

-îmes

nous

partîmes

-ûmes

nous

voulûmes

-îtes

vous

partîtes

-ûtes

vous

voulûtes

-irent

ils / elles

partirent

-urent

ils / elles

voulurent

 

ІІІ та група (неправилни глаголи)

Окончания*

venir

идвам

avoir

имам

être

съм

-ins

je

vins

j'

eus

je

fus

-ins

tu

vins

tu

eus

tu

fus

-int

il / elle

vint

il / elle

eut

il / elle

fut

-înmes

nous

vînmes

nous

eûmes

nous

fûmes

-întes

vous

vîntes

vous

fûtes

vous

fûtes

-inrent

ils / elles

vinrent

ils / elles

eurent

ils / elles

furent

* - само за глаголите venir (идвам), tenir (държа) и техните производни.

 

Passé simple се употребява за изразявяне на действие, което е приключило в миналото и няма отношение към настоящето. В разговорната реч тази форма е практически заменена от Passé composé и се употребява почти изключително в писмената реч.

Guy de Maupassant mourut en 1893.

Ги дьо Мопасант е умрял пез 1893 г.

 

Passé composé и Passé simple често се употребяват заедно с Imparfait.

L'homme rentra soudain dans une maison qui était complètement abandonnée.

Човекът неочаквано се върна в напълно запустялата къща.

 


 

10.1.6. Futur simple (просто бъдеще време)

Във futur simple глаголите от всички групи имат еднакви окончания.

Правилните глаголи от I-ва и II-ра групи, както и някои глаголи от III-та група, завършващи на -ir, образуват futur simple в съответствие със следното правило:

 

infinitif + окончания за futur simple

 

Останалите глаголи от III-та група, завършващи на -ir, и всички глаголи на -oir образуват futur simple с промяна на корена. За глаголите от III-та група, завършващи на -re съществува следното правило:

 

infinitif без + окончания за futur simple

 

I-ва и II-ра групи (правилни глаголи):


І ва група (правилни глаголи на -er)

ІІ ра група (правилни глаголи на -ir)

Окончания

chanter

пея

finir

свършвам

-ai

je

chanterai

je

finirai

-as

tu

chanteras

tu

finiras

-a

il / elle

chantera

il / elle

finira

-ons

nous

chanterons

nous

finirons

-ez

vous

chanterez

vous

finirez

-ont

ils / elles

chanteront

ils / elles

finiront

 

III-та група (неправилни глаголи):


ІІІ та група (неправилни глаголи)

Окончания

prendre

взимам

venir

идвам

pouvoir

мога

-ai

je

prendrai

je

viendrai

je

pourrai

-as

tu

prendras

tu

viendras

tu

pourras

-a

il / elle

prendra

il / elle

viendra

il / elle

pourra

-ons

nous

prendrons

nous

viendrons

nous

pourrons

-ez

vous

prendrez

vous

viendrez

vous

pourrez

-ont

ils / elles

prendront

ils / elles

viendront

ils / elles

pourront



Форми на futur simple на спомагателните глаголи:

 

Окончания

avoir

имам

être

съм

-ai

j'

aurai

je

serai

-as

tu

auras

tu

seras

-a

il / elle

aura

il / elle

sera

-ons

nous

aurons

nous

serons

-ez

vous

aurez

vous

serez

-ont

ils / elles

auront

ils / elles

seront

 

Futur simple се употребява:

- в самостоятелни изречения и независими части на сложни изречения:

Je vous appellerai vers dix-huit heures.

Ще ви се обадя около осемнадесет часа.

- в главна част на сложноподчинено изречение с условие, въведено със съюза si (ако):

Si Valentin est là, nous irons ensamble au cinéma.

Ако Валентин е там, заедно ще отидем на кино.

За изразяване на действие в близко бъдеще във френският език (основно в разговорния език) се употребява формата future proche (близко бъдеще време), чиято конструкция е:

 

présent de l'indicatif на глагола aller + infinitif на смисловия глагол

 

L'avion va décoller dans cinq minutes.

Самолетът ще излети/излита след пет минути.

 


 

10.1.7. Futur antérieur (бъдеще предварително време)

Образуване на futur antérieur:

futur simple на глагола avoir / être + participe passé на смисловия глагол

 

travailler (работя)
(с глагола avoir)
aller (отивам; вървя)
(с глагола être)

j'

aurai travaillé

je

serai allé(e)

tu

auras

travaillé

tu

seras

allé(e)

il / elle

aura

travaillé

il / elle

sera

allé(e)

nous

aurons

travaillé

nous

serons

allé(e)s

vous

aurez

travaillé

vous

serez

allé(e)s

ils / elles

aurent

travaillé

ils / elles

serent

allé(e)s

 

Futur antérieur на спомагателните глаголи (с глагола avoir):

avoir (имам) être (съм)

j'

aurai

eu

j'

aurai

été

tu

auras

eu

tu

auras

été

il / elle

aura

eu

il / elle

aura

été

nous

aurons

eu

nous

aurons

été

vous

aurez

eu

vous

aurez

été

ils / elles

aurent

eu

ils / elles

aurent

été

 

Futur antérieur се използва за изразяване на бъдещо действие, което ще се случи преди друго действие в бъдещето.

 

Quand Diane aura terminé ses études, nous ferons un grand voyage.

Когато Диана приключи с ученето, ще се отправим на голямо пътешетвие.

 

NB!

В условни добавни изречения със съюза si (ако) за изразяване на бъдеще време, предхождащо futur simple, се използва не futur antérieur, а présent de l'indicatif (вж.също 10.1.1):

Si j'ai le temps, je t'enverrai une carte postale.

Ако имам време, ще ти изпратя картичка.

 


 

10.2. Условно наклонение (Conditionnel)

Глаголът в условното наклонение изразява не реално, а желателно или предполагаемо възможно действие, чието изпълнение най-общо зависи от някакво условие. Условното наклонение има две времена - conditionnel présent (сегашно) и conditionnel passé (минало).

10.2.1. Conditionnel présent (сегашно време на условното наклонение)

Conditionnel présent се образува от корена на глагола във futur simple и окончанията за imperfait de l'indicatif.

Окончания

penser (мисля)

avoir (имам)

être (съм)

-ais

je

penserais

j'aurais

je

serais

-ais

tu

penserais

tu

aurais

tu

serais

-ait

il /elle

penserait

il /elle

aurait

il /elle

serait

-ions

nous

penserions

nous

aurions

nous

serions

-iez

vous

penseriez

vous

auriez

vous

seriez

-aient

ils / elles

penseraient

ils / elles

auraient

ils / elles

seraient

Conditionnel présent не означава условие, а зависещо от условието следствие. Ако следствието се отнася за бъдещето, то е възможно. Ако се отнася до настоящето, то е невъзможно поради липсата на дадено условие.

В сложните изречения conditionnel présent се употребява в главното изречение, докато в подчиненото изречение след съюза si най-често се използва imparfait. Редът на главното и подчиненото изречение не е строго определен.

 

Conditionnel présent + si + Imparfait

Si + Imparfait + Conditionnel présent

 

Conditionnel présent може да се употребява и самостоятелно, независимо от конкретно условие:

-при учтиво формулиране на предложение, молба, съвет, упрек и т.н.

Accepteriez-vous ce poste?

Бихте ли приели този пост?

-в случаите, когато говорещият не се обвързва пряко с или изразява съмнение относно друго мнение, информация, действие и т.н.

Pourquoi est-il absent aujourd'hui?
Il serait malade.

Той защо отсъства днес?
Бил болен.

 

10.2.2. Conditionnel passé (минало време на условното наклонение)

Conditionnel passé се образува съгласно следното правило:

Conditionnel présent на глагола avoir / être + Participe passé на смисловия глагол

 

travailler
(с глагола avoir)

работя

aller
(с глагола être)

вървя / отивам

j'

aurais

travaillé

je

serais

allé(e)

tu

aurais

travaillé

tu

serais

allé(e)

il /elle

aurait

travaillé

il /elle

serait

allé(e)

nous

aurions

travaillé

nous

serions

allé(e)s

vous

auriez

travaillé

vous

seriez

allé(e)s

ils / elles

auraient

travaillé

ils / elles

seraient

allé(e)s

 

Conditionnel passé на спомагателните глаголи:

avoir

имам

être

съм

j'

aurais

eu

j'

aurais

été

tu

aurais

eu

tu

aurais

été

il /elle

aurait

eu

il /elle

aurait

été

nous

aurions

eu

nous

aurions

été

vous

auriez

eu

vous

auriez

été

ils / elles

auraient

eu

ils / elles

auraient

été

 


 

10.3. Подчинително наклонение (Subjonctif)

Подчинителното наклонение (Subjonctif) се използва (с малки изключения) в подчинени изречения, зависими от главното изречение и най-често въведени със съюза que. То може да изразява както реално действие, така и желателни, възможни или нереални действия, като важното е отношението на говорещия към действието. Съществено условие за употребата на subjonctif е глаголите в главното и подчинените изречения да имат различни подлози. Това наклонение се използва в подчиненото изречение в онези случаи, когато главното изречение изразява:

-воля (la volonté) във всичките и форми - от най-слабото пожелание до най-категоричната заповед. В този контекст със subjonctif често се използват глаголи като:

prier моля souhaiter пожелавам
supplier моля силно demander искам
désirer желая vouloir искам
permettre позволявам autoriser разрешавам
commander поръчвам ordonner заповядвам
aimer que défendre забранявам
interdire забранявам attendre очаквам
exiger изисквам réclamer изисквам
chercher à ce que s'attendre à ce que
admirer de ce que dire que
empêcher попречвам tenir à ce que

-чувство (le sentiment):

s'affliger натъжавам се craindre боя се
s'étonner учудвам се se fâcher сърдя се
se féliciter честитя си s'indigner възмущавам се
s'irriter дразня се se moquer подигравам се
se plaindre оплаквам се redouter боя се
regretter съжалявам se réjouir радвам се
trembler треперя apprécier оценявам
être charmé очарован съм être content доволен съм
être mécontent недоволен съм être desolé отчаян съм
être enchanté възхитен съм être heureux щастлив съм
être malheureux нещастен съм être ravi очарован съм
être surpris изненадан съм être triste тъжен съм
être jouyeux весел съм être impatient нетърпелив съм
être fier горд съм être fâchê ядосан съм
avoir envie имам желание avoir honte срамувам се
avoir peur страхувам се avoir raison имам право

-съмнение (le doute):

douter съмнявам се contester оспорвам
nier отричам admettre допускам
approuver одобрявам s'attendre очаквам
ignorer не зная démentir опровергавам
dissimuler прикривам mériter заслужавам

-след безлични изрази, които по смисъл и значение могат да се отнесът към горните групи:

il faut трябва il s'en faut de beaucoup трябва още много
il est nécessaire необходимо е c'est (il est) dommage жалко е
il est bon добре е il vaut mieux по-добре е
il convient уместно е il est utile полезно е
il importe (il est important) важно е il est juste справедливо е
il est possible/imposible възможно е/невъзможно е il est rare рядко е
il est fâcheux неприятно е il samble изглежда
il est temps време е c'est assez достатъчно е
il est facile/difficile лесно е / трудно е il ne suffit pas que недостатъчно е да
l'important est que важното е че il est admissible que допустимо е да
il est inadmissible que недопустимо е да il arrive que случва се да
il est urgent спешно е il se peut que възможно е да

-след някои сложни съюзи, които по значение и употреба могат да се отнесът към горните три групи:

pour que за да afin que за да
avant que преди да en attendant que очаквайки да
jusqu'â ce que докато bien que
malgré que
encore que
quoique
въпреки че
à moins que освен ако не soit que ... soit que било че ... било че
si que толкова че quoi que каквото и да
en cas que в случай че sans que без да
quel que soit какъвто и да е porvu que дано да
pour peu que за малко да à condition que при условие че
an admettant que допускайки че de crainte que от страх да

-след превъзходна степен и изрази като:

l'unique единственият le seul единственият
le premier първият le dernier последният
le principal основният il n'y a que само
persone никой rien нищо

 

C'est la plus belle soirée que j'aie passée.
C'est le seul homme soirée qui puisse m'aider.

Това е най-хубавата вечер, която съм прекарал.
Той е единственият човек, който може да ми помогне.

 

-след глаголите croire (вярвам), penser (мисля), trouver (намирам) във въпросителна или отрицателна форма (в утвърдителната им форма се изпозва Indicatif).

Subjonctif може да се използва самостоятелно и в главни изречения при изразяване на възклицания (exclamations), пожелания (souhaits), най-често без частицата que, както и вместо Impératif за тези лица и числа, които липсват в това наклонение (1-во и 3-то л. ед.ч. и 3-то л. мн.ч.).

Qu'il vienne. Нека да дойде.
Dieu vous garde. Бог да ви пази.

Подчинителното наклонение има четири форми (времена) - présent, passé, imparfait и plus-que-parfait.. От тях présent и imparfait са прости, другите две са сложни. Употребата на imparfait и plus-que-parfait е останала почти само в литературния език.

10.3.1. Présent du subjonctif (сегашно време на подчинителното наклонение)

Présent du subjonctif на всички правилни и на болшинството неправилни глаголи се образува от корена на глагола в 3-то лице множествено число на Présent de l'indicatif с помощта на съответните окончания, които са еднакви за всички групи глаголи. За част от неправилните глаголи, които имат повече от един корен при спрежението си в Indicatif, от корена на глагола в 3-то лице множествено число на Présent de l'indicatif се образуват формите за 1-во, 2-ро и 3-то л.ед.ч. и 3-то л.мн.ч. Формите за 1-во и 2-ро л.мн.ч. се образуват от корена на глагола в 1-во лице мн. ч. на Présent de l'indicatif.

parler
(говоря)
finir
(свършвам)
-e que je parle que je finisse
-es que tu parles que tu finisses
-e qu' il / elle parle qu' il / elle finisse
-ions que nous parlions que nous finissions
-iez que vous parliez que vous finissiez
-ent qu' ils / elles parlent qu' ils / elles finissent

 

recevoir
(получавам)
rompre
(късам, чупя)
-e que je reçoive que je rompe
-es que tu reçoives que tu rompes
-e qu' il / elle reçoive qu' il / elle rompe
-ions que nous reçoivions que nous rompions
-iez que vous reçoiviez que vous rompiez
-ent qu' ils / elles reçoivent qu' ils / elles rompent

Окончанията за 1-во, 2-ро и 3-то л. ед.ч. и 3-то л.мн.ч. са непроизносими.

Девет глагола образуват неправилно Subjonctif présent чрез промяна на корена.

avoir
(имам)
être
(съм)
faire
(правя)
que j' aie que je sois que je fasse
que tu aies que tu sois que tu fasses
qu' il / elle ait qu' il / elle soit qu' il / elle fasse
que nous ayons que nous soyons que nous fassions
que vous ayez que vous soyez que vous fassiez
qu' ils / elles aient qu' ils / elles soient qu' ils / elles fassent
aller
(отивам)
falloir
(трябвам)
pouvoir
(мога)
que j' aille - - - que je puisse
que tu ailles - - - que tu puisses
qu' il / elle aille qu' il faille qu' il / elle puisse
que nous allions - - - que nous puissions
que vous alliez - - - que vous puissiez
qu' ils / elles aillent - - - qu' ils / elles puissent
savoir
(знам)
valoir
(струвам)
vouloir
(искам)
que je sache que je vaille que je veuille
que tu saches que tu vailles que tu veuilles
qu' il / elle sache qu' il / elle vaille qu' il /elle veuille
que nous sachions que nous valions que nous voulions
que vous sashiez que vous valiez que vous vouliez
qu' ils / elles sachent qu' ils / elles vaillent qu' ils /elles veuillent

Превежда се: да говоря, да говориш и т.н.

 

10.3.2. Passé du subjonctif (минало време на подчинителното наклонение)

Образуването на минало време в подчинителното наклонение става според правилото:

Subjonctif présent на avoir / être + Participe passé на смисловия глагол

 

parler
(говоря - с avoir)
venir
(идвам - с être)
que j' aie parlé que je sois venu
que tu aies parlé que tu sois venu
qu' il / elle ait parlé qu' il / elle soit venu
que nous ayons parlé que nous soyons venu
que vous ayez parlé que vous soyez venu
qu' ils / elles aient parlé qu' ils / elles soient venu

Превежда се: да съм говорил, да си говорил и т.н.

 

10.3.3. Imparfait du subjonctif

Тази форма възпроизвежда passé simple по отношение на основата, като окончанията са:

a, i или u + -sse
-sses
-ˆt
a, i или u + -ssions
-ssiez
-ssent

Гласната, която се намира пред окончанието за 3-то л. ед. ч. -t получава accent circonflexe.

parler
(говоря)
finir
(свършвам)
-asse que je parlasse -isse que je finisse
-asses que tu parlasses -isses que tu finisses
-ât qu' il / elle parlât -ît qu' il /elle finît
-assions que nous parlassions -issions que nous finissions
-assiez que vous parlassiez -issiez que vous finissiez
-assent qu' ils / elles parlassent -issent qu' ils / elles finissent
recevoir
(получавам)
rompre
(чупя, късам)
-usse que je reçusse -isse que je rompisse
-usses que tu reçusses -isses que tu rompisses
-ût qu' il / elle reçût -ît qu' il /elle rompît
-ussions que nous reçussions -issions que nous rompissions
-ussiez que vous reçussiez -issiez que vous rompissiez
-ussent qu' ils / elles reçussent -issent qu' ils / elles rompissent

Превежда се: да говорех, да говореше и т.н.

10.3.4. Plus-que-parfait du subjonctif

Plus-que-parfait du subjonctif се образува съгласно следното правило:

 

Subjonctif imparfait на avoir / être + Participe passé на смисловия глагол

 

parler
(говоря - с avoir)
venir
(идвам - с être)
que j' eusse parlé que je fusse venu
que tu eusses parlé que tu fusses venu
qu' il / elle eût parlé qu' il / elle fût venu
que nous eussions parlé que nous fussions venu
que vous eussiez parlé que vous fussiez venu
qu' ils / elles eussent parlé qu' ils / elles fussent venu

Превежда се: да бях говорил, да беше говорил и т.н.

 


 

10.4. Повелително наклонение

Повелителното наклонение (impératif) във френския език има форми за 2-ро лице единствено число, 1-во и 2-ро лице множествено число.

10.4.1. Образуване на формите на повелителното наклонение

Формите на повелителното наклонение за повечето глаголи се образуват от същия корен, както и съответната форма на présent de l'indicatif. Формите на множествено число на повелителното наклонение на тези глаголи са аналогични на формите в présent de l'indicatif.

NB!

Формата на 2-ро лице единствено число в повелително наклонение на глаголите от I-ва група, глагола aller (отивам; вървя) и глаголите от III-та група на -vrir/-frir, се отличават от съответната форма в présent de l'indicatif по отсъствието на крайното -s::

tu parles
(ти говориш)

parle
(говори)



 

parler ( говоря)

finir (свършвам)

apprendre (уча)

2-ро лице ед.ч.

parle

finis

apprends

1-во лице. мн. ч.

parlons

finissons

apprenons

2-ро лице мно.ч.

parlez

finissez

apprenez

 

! Формите за imperatif на спомагателните глаголи са еднакви с формите им в présent du subjonctif, с изключение на това, че във формата за 2-ро лице единствено число на глагола avoir липсва крайното -s:


avoir (имам)

être (съм)

2-ро лице ед.ч.

aie

sois

1-во лице. мн. ч.

ayons

soyons

2-ро лице мн.ч.

ayez

soyez

! В позитивната форма на повелителното наклонение възвратното местоимение се поставя след глагола, а при отрицателната - пред него. В позитивната форма на повелителното наклонение за 2-ро лице ед.ч. на възвратните глаголи вместо несамостоятелната форма te се употребява самостоятелната форма toi.

 

Позитивна форма

Негативна форма

se laver
(мия се)

ne pas se laver
(не се мия)

2-ро лице ед.ч.

lave-toi

ne te lave pas

1-во лице. мн. ч.

lavons-nous

ne nous lavons pas

2-ро лице мно.ч.

lavez-vous

ne vous lavez pas



10.4.2.Употреба на формите на повелителното наклонение

Във френския език формите на повелителното наклонение се използват в същите случаи, както и в българския:

Le train arrive. Dépechez-vous!

Влакът пристига. Побързайте!

Bonne soirée! Amuse-toi bien!

Чудесен купон! Забавлявай се!

Faites gratier dix minutes.

Печете десет минути.

Prends une aspirine, ça va passer.

Вземи един аспирин и ще ти мине.

 


 

10.5. Неопределена форма на глагола (infinitif)

10.5.1. Образуване на неопределената форма на глагола

Неопределената форма на глагола (infinitif) изразява състояние или действие, което може да се отнася както към сегашно, така и към минало или бъдеще време, и не посочва конкретен извършител на действието.

Неопределената форма за сегашно време (infinitif présent) е основната форма на глаголите (на -er, -ir, -re), която се дава в речниците. Окончанията на инфинитива са един от критериите, по които глаголите се разпределят в групи. В българския език няма инфинитив. Френският инфинитив най-често се превежда с т.нар. "да"-форма - глаголът в сегашно време в съответното число и лице, предшествано от съюза "да".

Сложната неопределена форма на глагола за минало време (infinitif passé) се използва за обозначаване на действие, предхождащо действието на основния глагол. Тя се образува според правилото:

 

infinitif présent на глагола avoir / être + participe passé на основния глагол

 


I ва група

II ра група

IІІ та група

infinitif présent

danser

finir

prendre / venir / recevoir

infinitif passé

avoir dansé

avoir fini

avoir pris / être venu / avoir reçu

значение

танцувам

свършвам

вземам / идвам / получавам

 

10.5.2. Употреба на неопределената форма на глагола

Инфинитивът може да изпълнява както функциите на сказуемо, така и на съществително.

Инфинитивът като сказуемо се употребява:

- във възклицателни или въпросителни изречения:

Que faire! Какво да се прави!

- в заповедни изречения (надписи, инструкции), адресирани до всички; в рецепти:

Ne pas se pencher au dehors! Не се навеждай навън!
Ne pas ovrir avant l'arrêt du train! Не отваряй преди спирането на влака!

- вместо някое минало време, за да оживи разказа:

S'il s'en plaignait, elle de se plaindre à son tour. Ако той се оплакваше от това, тя също се оплакваше на свой ред.

- в инфинитивни изречения след глаголи, означаващи сетивни възприятия: écouter (слушам); entendre (чувам); regarder (гледам); voir (виждам); sentir (чувствам):

J'entends les enfants chanter. Чувам децата как пеят (да пеят).

- като част от сложно глаголно сказуемо:

Elle veut parler à son oncle. Тя иска да говори на чичо си.

Неопределената форма на глагола в сегашно време (Infinitif présent) може да се използва като съществително. Така образуваните съществителни са в мъжки род.

Глагол Съществително

déjuner

обядвам

le déjuner

обяд

pouvoir

мога

le pouvoir

власт; сила; способност; влияние

(se) souvenir

спомням си

le souvenir

спомен; сувенир

Инфинитивът може да изпълнява всички функции на съществителното:

- подлог:

Vivre c'est lutter! Да живееш, значи да се бориш. (Животът е борба.)

- сказуемно определение:

Vouloir c'est pouvoir. Да искаш значи да можеш.

- пряко допълнение:

Il affirme avoir raison. Той твърди, че има право.

- косвено допълнение:

Il commence à comprendre la situation. Той започва да разбира положението.

- обстоятелствено пояснение:

Son coeur battait à se rompre. Сърцето му биеше до пръсване.

 

Безличната форма се употребява в ролята на допълнение или като част от сложно глаголно сказуемо само ако подлогът на изразяваното от инфинитива действие и подлогът на управляващия глагол съвпадат. Ако те са различни се употребява Subjonctif.
Il veulent apprendre le français. Той иска да научи френски.
Il veulent que nous apprenions le français. Той иска ние да научим френски.

 

Инфинитивът на възвратните глаголи също е неизменяем, с изключение на възвратното местоимение, което приема съответната форма me, te, se, nous, vous, se.

Je dois me laver. Трябва да се измия.

Миналият инфинитив на възвратните глаголи се образува с помощта на спомагателния глагол être: s'être lavé(e); s'être couché(e):

Après m'être lavé, je me couche. След като се измия, си лягам.

В страдателен залог сегашният инфинитив е сложна глаголна форма (être reçu), а миналият - свръхсложна (avoir été reçu)

 

Форми на инфинитива
forme active forme passive forme pronominale
infinitif présent laver être lavé(e) se laver
infinitif passé avoir lavé avoir été lavé(e) s'être lavé(e)

 

Неопределената форма на глагола (Infinitif) може да се използва както без, така и с предлог.

Инфинитивът се използва без предлог:

-след глаголи с модално значение (показващи отношение към друго действие): aimer (обичам, харесвам, предпочитам), devoir (трябвам), falloir (трябва), pouvoir (мога), vouloir (искам), savoir (в значение мога) и др.

Olivier ne peut pas venir.

Оливие не може да дойде / пристигне.

Il veut s'en aller.

Той иска да си тръгне.

J'aimerais beaucoup aller au Mexique.

Много бих искал да отида в Мексико.

-след глаголите sambler и paraître (изглеждам):

Elle samble avoir beaucoup d'argent.

Изглежда, че тя има много пари.

-след глаголи за движение: aller (отивам, вървя), venir (идвам, пристигам) и др.

Allez / venez la voir.

Отидете / елате да я видите.

 


 

10.6. Причастие (participe)

Причастието (Le participe) е глаголна форма, сродна с прилагателното. То има свойства едновременно на глагол и прелагателно.

Причастието има две форми:

1. Сегашно причастие - parlant, finissant, recevant

2. Минало причастие - parlé, fini, reçu, écrit, lu

 

10.6.1. Сегашно причастие (Participe présent)

Le participe présent изразява състояние или действие, което се извършва едновременно с друго сегашно, минало или бъдещо действие.

Je vois Robert parlant à René.

Виждам Робер да говори на Рене.

J'ai vu Robert parlant à René.

Видях Робер да говори (който говореше) на Рене.

Tu le verras marchant dans la rue.

Ще го видиш да върви по улицата.

Сегашното причастие (le participe présent) може да се замести с относително изречение, което започва с qui, quand и пр.

 

10.6.1.1. Образуване на сегашно причастие

Le participe présent се образува от основата на глагола от I-во лице мн.ч. на сегашно време на изявителното наклонение (Présent de l'indicatif) с окончанието -ant.

 

Инфинитив Iво л. мн.ч. Le participe présent
Ier gr. marcher nous marchons marchant
IIe gr. choisir nous choisissons choisissant
IIIe gr. répondre nous répondons répondant



NB!

IIIe gr. Инфинитив Iво л. мн.ч. Le participe présent
recevoir nous recevons recevant
avoir nous avons ayant
être nous sommes étant
savoir nous savons sachant



10.6.2. Сегашно действително причастие (Деепричастие - Le gérondif)

Le gérondif има същата форма както сегашното причастие, но обикновено се предхожда от предлога en - en parlant, en se promenant, en finissant

 

NB!

Предлогът en не се използва пред сегашното действително причастие на avoir и être.
Ayant beaucoup de travail il n'est pas sorti. Тъй като имаше много работа, той не излезе.

 

Le gérondif изразява едновременност на действието. Подлогът на деепричастието и на глагола в главното изречение е един и същ.

Il descendait l'escalier en sautant.

Той слизаше по стълбите, скачайки (като скачаше).



10.6.3. Минало причастие (Le participe passé)

Глаголите от първа група образуват participe passé чрез отпадане на крайното -r, като завършват на (затворено "е"). Произношението съвпада с това на инфинитива, но правописът е различен.

manger (ям)

mangé (ял)

arriver (пристигам)

arrivé (пристигнал)

Правилните глаголи от втора група на -ir образуват минало причастие чрез отпадане на крайното -r и завършват на -i.

finir (свършвам)

fini (свършил)

fleurir (цъфтя)

fleuri (цъфтял)

При неправилните глаголи от трета група има голямо разнообразие при образуването на миналото причастие, поради което формите се заучават наизуст.

bouillir (вря)

bouilli (врял)

attendre (чакам)

attendu (чакал)

clore (затварям)

clos (затворил)

prendre (вземам)

pris (взел)

mettre (слагам)

mis (сложил)

craindre (страхувам се)

craint (страхувал се)

Le participe passé се употребява като обикновено прилагателно и се съгласува по род и число със съществителното, което определя.

Elle est sortie et a laissé la porte ouverte.

Тя излезе и остави вратата отворена.

Когато се употребява като глагол, миналото причастие служи за образуване на сложни времена.

Nous sommes partis à 6 heures. Ние заминахме в шест часа.
J'ai mangé du fromage. Аз ядох сирене



10.6.3.1. Съгласуване на миналото причастие (Accord du participe passé)

1. Когато le participe passé е употребено самостоятелно, то се съгласува по род и число с думата, към която се отнася.

Je me rappelle les jours passés ensemble.

Спомням си дните, прекарани заедно.

2. Когато le participe passé е употребено със спомагателния глагол être, се съгласува по род и число с подлога.

Elles sont venues chez moi.

Те дойдоха у нас.

3. Le participe passé, спрегнато с avoir, не се съгласува с подлога, а с прякото допълнение, ако то предшества подлога.

Voici la robe qui j'ai achetée. Ето роклята, която купих.
Nous avons acheté cette robe. Ние купихме тази рокля.

4. Le participe passé на възвратните глаголи следва правилото на participe passé на глаголите, спрегнати с avoir или, ако то е предшествано от пряко допълнение се съгласува с него, а ако е предшествано от непряко остава неизменяемо.

Nous nous somme promenés dans le parc. Ние се разходихме в парка.



NB!

Възвратното местоимение-пряко допълнение се разпознава чрез българския превод се, а непрякото с превода си
Elle se sont lavées. Те се измиха.
Ils se sont lavé les mains. Те си измиха ръцете.



5. Le participe passé на непреходните глаголи, спрегнати с глагола être винаги се съгласува с подлога.

Les délégations étrangères sont arrivées à la veille de la conférence. Чуждестранните делегации пристигнаха в навечерието на конференцията.



6. Le participe passé на глаголите в страдателен залог винаги се съгласува с подлога.

Ces pièces sont été traduites en français. Тези пиеси бяха преведени на френски.

 


Използвана литература:
1. Кратка френска граматика, Н. Михов, Наука и изкуство, 1985.
2. Френска граматика, П. Христофоров.
3. Краткая грамматика французского языка. Пер. с нем., 2003.

www.mypersonalsite.org

Последно променен на Петък, 09 Август 2013 17:18
 
Реклама
Банер
Кой е on-line
В момента има 22 посетителя в сайта